От дълги години водя кандидатстудентски курс по рисуване за архитектура и дизайн, предимно за чужбина.
Рисуването е специфичен език на изразяване, започващ с изобразяване на реално съществуващи обекти, за да премине и достигне от външното (сетивното наблюдение) към вътрешното зрение (визуализиране на света на идеите).

Има три нива в рисуването :
1. Рисуване от натура
2. Рисуване по памет
3. Рисуване по въображение

Първото ниво (имитативно) има за цел да развие наблюдателните способности на индивида. Крайният резултат е рисуване от натура или прерисуване от снимка.

Целта на второто ниво е стилизация на формата и постигане на автоматизъм в рисуването.
Всъщност няма рязко изразена граница между първото и второто ниво. Тук проблемът при рисуването се изразява в транспониране на многомерна информация върху двумерна плоскост (загуба на качеството на информацията).

Третото ниво е структурно. Изисква развитие на специфична аналитична функция на съзнанието. Акцентът на рисуването се измества от формата към функцията, от сетивно-визуално наблюдение към разсъдъчно, рационално изграждане на формата отвътре навън.
Тук на този етап става преосмислянето на образа. Тук започва професионалното развитие. Любовта към музиката започва със свирене по слух, но продължава с изучаване на нотно писмо и партитури. Професионалният музикант може да свири и по слух, но чалгаджията не може да свири по ноти… Професионализъм означава грамотност.

Образът ни свързва и разделя на гледащи и виждащи. Рисунката, ескизът е впечатление за художника. Но за дизайнера и архитекта рисуването е етап, инструмент към материализация на идеята. Рисунката е възможност за изразяване на вътрешния език. Живеем в свят на мисле-форми. Всичко, което ни заобикаля на някакъв етап е било мисъл. Всеки обект на материалната среда създаден от човека, минава през етапа на визуализацията. Мисъл – визуализация – материализация.
Казаното до тук е опит да изясня специфичните разлики в курса, който водя повече от 35 години.
Може би щеше да бъде по-кратко, но не и по-точно, ако употребя класификацията: Растерно и Векторно изображение.
Това обяснява и дълбинната методика на курса. Преминаване от имитация на съществуващата форма към обемно-пространствено мислене и възможност за изразяване, визуализация на вътрешния свят на професионалния дизайнер и архитект.
В курса са заложени основите на професионалното мислене. „Високите сгради имат дълбоки основи..“. Бараката няма нужда от такива.

Тук в този курс се изучават:
1. Дескриптивна геометрия
2. Комбинаторика – структурна
3. Булева логика. Формоизграждане на 3Д обекти. Групиране, разгрупиране, ротация, транслация, трансформация, деформация.
4. Афинна геометрия
5. Перспектива – конструктивна
6. Светлосенки, светлинна комбинаторика
7. Отражения
8. Цветознание (цветно зрение – цветна памет)
9. Композиция

Курсът е тежък. Информацията, която се събира, обработва, класифицира е огромна, многопластова и изисква сериозна личностна мотивация.
Много желаещи започват – малко завършват. Преди този сайт имах блог, който беше посетен за 10 години 433000 пъти. – по 120 влизания всеки ден. Информацията в него беше предимно визуална и съкратена до най-същественото без да се изяснява методиката. Причината – нелоялна конкуренция.
Имах много добри ученици – вече известни дизайнери и архитекти, работещи по целия свят, в престижни проектантски бюра. Някои от тях преподават в престижни световни университети.
Сайта, в който влязохте, е деликатен визуален компромис. Тук има достатъчно информация за да тръгнете по пътя на професионалното развитие, но не достатъчно, за да стигнете.
„Тайната“ е информация с ограничен достъп. Сетивното възприятие е вход без врата, портал към същността, функциите и информационните връзки, които са ВИНАГИ интелектуални, а не визуални.

КУРС     ЗА МЕН